Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2007 17:15 - Приказка с неизвестен край
Автор: sladurana86 Категория: Политика   
Прочетен: 2660 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.12.2007 21:50


      Яздеха от дълго време. Бяха изморени. Конете също. Почивката беше повече от нужна. Избраха си място до реката, където имаше сенчести вековни дървета и сочна трева. 

Предводителят им, неформалният лидер на „Ордена на цветята”, Бойколициусimage Празнодумски се приближи до кристалната вода и се вгледа в нея. От отражението го гледаше мъж, в разцвета на силите си, мъж с дълбоки лешникови очи и ясно изразена волева брадичка. Загледан в собствения си облик, Бойколициус се замисли за пътуването, изминалия път, и пътят, който трябваше да измине. Да, той трябваше на всяка цена да постигне целта си - да свали от власт оня, чието име не трябва да се спомена(анатема) и неговия орден „Червената роза”. Знаеше, че разполага с всички нужни ресурси, трябваше само да изчака подходящия момент, но той не идваше. Защо? Погледна зелените листа на големия бук (защо?), но те весело изшумяха и се засмяха на въпроса му, погледна към рибките във вира, но те изплашени от тежкия му, пронизващ взор, бързо се скриха под камъните. Бойколициус знаеше, че трябваше сам да създаде условията, нужни за идването на тъй желания момент. И щеше да ги създаде! Голяма работа, че са изкусвени и не изразяват напълно народната воля, нали са условия все пак! Пък и няма да е сефтето я! Щеше да вземе властта от онзи, чието име не трябва да се споменава и ордена му(анатема)! Не се ли наситиха  45 години да властват, ами и сега продължават?! Ми нека и той да вкуси от благата на властта де, веднъж се живее все пак! Нека и той да опита! 

А и не беше сам в тази борба. Имаше блогословията на неговия стар познайник Ахмедис Доганики(Аллах здраве да му дава). Знаеха се от време оно, заедно бяха работили, когато управляваше злият тиранин Тодориус, виден владетел от „Червената роза”.  Да, наистина Доганики(Аллах здраве да му дава) сега управляваше с оня, чието име не трябва да се споменава(анатема), но още от самото начало нещата не тръгнаха, както се очакваше – прекалено много и прекалено силни интереси се сблъскваха (питата не можеха да си я разделят и всеки да получи желаното парче). Привидно всичко вървеше както трябва, а всъщност червеят на алчността дълбаеше ли дълбаеше. Затова Доганаки(Аллах здраве да му дава) реши да потърси неговата помощ. 
Идеята беше да се извърши преврат, да се победи оня, чието име не бива да се споменава(анатема), да се отнеме властта от „Червената роза” и да управляват те двамата с Доганаки(Аллах здраве да му дава). За да не събудят подозрение Бойколициус в началото постоянно словестно нападаше Ахмедис(Аллах здраве да му дава). Не му беше приятно да напада така обичния си приятел, но в името на велика цел, го правеше.
 
Очакваха и помощ от още няколко места, макар и Пламениди, главният майстор от ложата на „Сините” не заявяваше открито подкрепата си, но тук там намекваше, че е възможно в някой критичен момент да му окаже помощта си. 

По иначе стоеше въпроса с Иваница Драгалевски. Хитър като дърт циганин се оказа (всъщност защо „като”?) А и житейката му историята е доста интересна. И с него се познават от службата при злия тиранин Тодориус. Тогава Иваница много искаше да влезе в ордена „Червена роза”, но все не му се отваряше парашута. И така додето не дойде поредната революция. Макар и свалена от власт „Червената роза” не изчезна. Напротив! След като се учреди ложата на „Сините” Иваница стана главен майстор и четири години управлява кралството. Бойколициус му дължеше уважението затова, че Иваница беше постигнал това, към което той и съратниците му, се опитват да направят. Да, Драгаливски беше дошъл на власт след преврат. И то преврат срущу „Червената роза”! И сега той – Бойколициус Празнодумски искаше да направи същото! След четвъртата година обаче настъпи мрак и студ в душата на Иваница. На власт дойде благородникът Симони Сакс де Кубор Мадридски. Като резултат от това Иваница се разсърди на всичките поданници на кралството, обвини ги, че не са дорасли умствено за да оценят такъв владетел като него и обяви две години мълчание. Разцепи ложата на „Сините” и основа „Ордена на тъмносините”. Вероятно не му е представлявало особенна трудност, защото още като стана главен майстор, успя да изгони значителна част от т.нар. „твърдо” ядро, отлюспи хората, създали и борили се за ложата. Останаха предимно неговите подмазвачи, които впоследствие извиси до себе си, когато беше на власт. Болшинството от тях го последваха и в „Ордена на тъмносините”. 

Иваница беше достигнал върха на кариерата си! Какво можеше да иска още?! Защо не се отказа, когато му беше времето, а продължи?! Сега е просто един изхабен човек, подиграван и от поданиците, и от враговете си. Да, поданниците не го обичаха, задето така ги беше излъгал и убил идеалите им за демокрация, затова че ги обиждаше, когато imageне подкрепяха него или хората му, не го обичаха и поради още куп причини. 

Бойколициус се надяваше да не получи подкрепата му, защото това би означавало смърт за Великото дело. Ето Иваница на няколко места, заяви почти открито, че го подкрепя в борбата срещу оня, чието име не трябва да се споменава(анатема). 
Но всъщност защо се притесняваше толкова? Ахмедис(Аллах здраве да му дава) си знеше работата, той нареждаше нещата, а от него – Бойколициус Празнодумски се искаше стриктно да изпълнява. 

Внезапно усети нещо топло и лигаво върхе лицето си, стресна се и излезе от унеса си. Езикът на вярното му куче Баречко, играеше върху лицето и ръцете му. Баречко го гледаше покорно и весело махаше с упашка. Бойколициус го потупа по главата. Подсвирна на верният си подчинен Цветанаки, яхнаха конете си. Нямаха излишно време за губене, Великото дело ги зовеше. 

Всяка прилика с действителни лица и събития е НАПЪЛНО случайна! 


Тагове:   край,   неизвестен,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sladurana86
Категория: Политика
Прочетен: 168737
Постинги: 23
Коментари: 319
Гласове: 2642
Архив